Aтанас Семов: президентът-диктатор

“Ще уволня Бойко Борисов” е изречение, над което много от хората, които следят малко по-отблизо политическия процес в България, умувахме последната седмица. Без авторът му да се разкрива публично, то се появяваше навсякъде – на билбордове, в сайт, посветен специално на гласуване за въпросното уволнение, по страниците на вестниците. Мистерията беше кой стои зад подобно смело изказване. Вчера тази тайна се разкри – оказа се, че това отбелязва началото на кандидат-президенстката кампания на Атанас Семов, издигнат от прелюбопитната политическа структура Ред Законност Справедливост. Тази своя позиция той заяви на пресконференция и с клип, който е наличен в YouTube.
Не крия по никакъв начин отношението си към организацията, издигнала Семов за президент. Тази кампания, която подеха обаче смърди на популизъм, при това от онзи най-евтиния, за който се нося слухове, че в България е особено ефективен. Не ме разбирайте погрешно – не съм привърженик на управлението на ГЕРБ, но не бих и попаднал в капана да критикувам всяка тяхна инициатива „просто ей така, защото идва от ГЕРБ“.
Гражданската ми душа е изключително обидена от естеството и съдържанието на посланието, което ни изпрати вчера доц. Семов. Нека започнем от тона и поведението му, тъй като в един такъв тип изказване това са първите неща, които правят впечатление на зрителя, та дори и само на подсъзнателно равнище.

@Бузлуджа, circa 2011

(нещо като фоторазказ)

Така ми се случи преди около седмица, че  пътят ме отведе в опасна близост до монумента на Бузлуджа, този своеобразен (и малко еднообразен) символ на една отминала епоха, който всяко лято привлича като магнит можество последователи на една от партиите в “лявото” пространство на политическия ни живот.

Но не за това е думата – този път, вместо да ви занимавам с обичайните си словоизлияния и словоблудства, ще бъда максимално лаконичен, понеже днешния пост ще бъде съставен не толкова от текст, колкото от снимки. Причината за това е, че се оказа, че в копруса на титаничния градеж има пролука, през която малко по-внимателният откривател може да проникне в търбуха на звяра, а както се оказа по-късно – и в гърлото му.

Та, днес представям на вашето внимание снимките, които успях да натворя по време на престоя си вътре, въпреки абсолютния мрак вътре, течащият върху горката ми глава вода и падащата върху същата глава мазилка.

Та, след като успешно проникне човек вътре, се оказва в черно като (следва нецензурно сравнение) помещение, в което царят влага, локви и разрушение. Две стълбища, покрити с остатъци от червен килим водят нагоре, към голямата зала, където идва и сериозният шок…

Изменения в Шенген?

Ако наблюдаваме отстрани Европейския съюз, без да имаме понятие от неговите цели, институции или пък начина му на функциониране – да речем, от гледната точка на един тунизиец, който за първи път се сблъсква с европейската цивилизация  – неизбежно силно впечатление ще ни направят няколко неща – уникалният начин, по който държавите от ЕС успяват да комбинират решенията, взимани на наднационално ниво с националната си политика, изграденият общ пазар, пред търговията в рамките на който на практика няма почти никакви пречки. Като че ли най-забележителна за обикновения човек обаче е възможността за свободно предвижване на всички граждани на съюза и привидната липса на граници между отделните държави.

През последните 15 години до такава степен сме свикнали, особено хората от моето поколение, със статута, уреден с Шенгенското споразумение, сетне превърнат в общоевропейски принцип с Амстердамския договор, че го приемаме за естествено положение, даденост. Събитията от последните месеци обаче дават ясно да се разбере, че това положение няма да е вечно, или поне не във вида, в който сме свикнали да го виждаме.

Tumblr: Начин на употреба

От вчера съм се засилил да пиша на тема блогове, та днес ще продължа в тази насока с текст, посветен на едно относително ново, но доста интересно явление в света на блоговете и социалните мрежи: Tumblr. Освен това, този текст се явява и продължение на пилотния Facebook: начин на употреба, с който (всъщност доста отдавна) поставих началото на поредица, посветена специално на противниците на социалния уеб.

Причината за това е проста: когато за първи път започнах да използвам Tumblr, и съответно започнах да разказвам на хората за него, срещнах в най-добрият случай скептичност; всъщност, най-проникновената, а и относително точна, оценка, която чух, беше „Аха, значи, това е нещо по-голямо от Twitter и по-малко от WordPress?“ (за щастие публикации по темата на български почти няма, та не съм се сблъсквал с всепоразяващия гняв на форумните тролове).

Съдейки по това, че тази платформа се ползва с почти нулева популярност из родния Интернет, а едва двама или трима от ветераните-блогъри са решили да присъстват и там, ще започна от самото начало, а именно, с отговора на въпроса „Що е то Tumblr?“ Отговорът, с две думи, е доста сходен на горното прозрение, изразено от моя приятел: на пръв поглед Tumblr е поредната блог-платформа, която е малко по-опростена от най-разпространените. Тук възниква и следващият въпрос, а именно каква би могла да бъде причината да пристъпваме към една напълно нова платформа, при положение, че вече разполагаме с Blogger, WordPress, Joomla и още дузина подобни, с помощта на които си блогваме чудесно.

Блогването

Честно да си призная, чувствам се леко абстинентен. Това хич не е слаба дума – откак престанах да обръщам особено внимание на „сериозния“ си блог и посветих по-сериозна част от времето си на Tumblr, почти не минава ден, в който да не се сетя, с известна доза вина, за това откога не съм писал някакъв смислен текст. Причините за това са няколко – от една страна, комбинираното въздействие на многото лекции и твърдото ми решение да прекарвам всеки свободен ден извън София, а от друга чисто аматьорското ми навлизане в света на фотографията, на която именно отдавам голяма част от свободното си време онлайн – било то в обработване и публикуване на снимки в новородения ми фотоблог, било четене на статии в областта и разглеждане на галерии.
Като цяло, в последно време цялата ми активност в интернет е намаляла значително – Twitter съм изоставил изцяло, изключая автоматичните съобщения, Facebook понякога се случва да не обновявам с дни, същото важи и за всичките други места, в които „пребивавам“ виртуално. Но, от всичкото това най-много ми липсва блогът.