Марксизъм – мръсна дума?

В последно време, думата „марксизъм“ се превърна в синоним на „комунизъм“ или „сталинизъм“. Тази всеобща заблуда ми направи впечатление, понеже в поленцето „политическа ориентация“ във Facebook съм написал „либерален марксист“, което наистина отговаря доста точно на настоящите ми възгледи. В резултат на въпросното етикетче обаче  получих множество изказвания – някои от тях даже звучаха доста обидно – как съм бил див първобитен комунист (от страна на умерено десните) и как би трябвало да бъда смазан с кубинки (от крайнодесните и анархистите).

И понеже явно доста хора не правят разликата, заявявам декларативно – Маркс не е Сталин! Още по-малко пък е Ленин…

Но нека започна от началото. Карл Маркс със сигурност е един от основателите на социологическата наука и един от аксиоматичните автори в областта на икономиката. И чак тогава теоретик и вдъхновител на социалистически и комунистически революции. Всъщност  теорията, която днес наричаме марксизъм се състои от няколко основни тези, а именно:

- исторически материализъм – идеята, че в основата на всяко общество стоят средствата за производство („обществена база“), в това число ресурсите, технологиите и човешкият труд; оттам властта се определя като право на собственост и разпореждане с тези средства. Историческото развитие се състои в еволюцията на средствата за производство, и чак вторично на т.нар. „обществена надстройка“ – политиката и законите.

- класова социална структура – възгледът, че обществото с  дели на работническа класа („пролетарии“), които разполагат единствено със своя труд като разменна монета срещу блага, и на управляващи („буржоазия“), които държат властта над средствата за производство.

- експлоатация – процесът на производство на блага се разглежда като процес на експлоатация, в който работническата класа получава срещу труда си единствено необходимото за да оцелява, а управляващата класа се обогатява. Именно това неравенство е основната предпоставка за социалната революция, за която говорят по-късните комунисти.

Естествено, това са най-основните положения на марксистката теория.  Основните причини, поради които днес са ненавиждане режимите, които в миналото се самоопределяха като „възприели марксистката идеология“ – централизираната планова икономика, която поради липса на ресурси спъваше като цяло икономическото развитие на социалистическите държави, крайното ограничаване на свободата на словото, доминацията на репресивния апарат над администрацията -  по никакъв начин не са вложени в оригиналната марксистка теория. Те със сигурност са характерни за тоталитарните режими, но не и за марксизма като такъв.

Именно по тази причина смятам за грешно и прибързано – че даже и за обидно – хора, които се определят като марксисти да бъдат заклеймявани като комунисти и да понасят негативите за престъпления, които нито са извършили, нито защитават.