Facebook- социалното бъдеще на Интернет?

Марк Цукерберг

Не знам колко души обърнаха внимание на изказването на Марк Цукерберг – създателят и собственик на Facebook – отпреди няколко дни. Същественото в  думите му е намерението на социалната мрежа да увеличи още повече своето влияние в Интернет изграждайки връзки между всички съществуващи, в момента „разпръснати и хаотични“ сайтове единна система, разбира се в чиято среда ще застане именно Facbook. Идеята накратко е във всеки сайт да се интегрира новия бутон „Like” който да препраща информация, обогатяваща профила на потребителя в социалната мрежа и съобщавайки на всичките му „приятели“ за дейността му в различните сайтове. Това е първата стъпка – крайната цел е отделните сайтове да се превърнат в придатъци на Facebook така че потребителят да може да се възползва от пълните възможности на Интернет без да напуска социалната мрежа…

Стъпки в тази насока вече са предприети – преди месец Facebook сключи договор за интеграция с AOL Messanger, което ще елиминира нуждата от употреба на отделна IM програма от типа на Skype или ICQ, при положение, че дървеният чат на Facebook ще бъде заменен от пълнофункционална такава, при това съдържаща всичките ни приятели от социалната мрежа.

Новото българско кино: „Мисия Лондон“

Тази сутрин Twitter ми съобщи приятна новина, споделена от един от нашите новинарски сайтове - „Мисия Лондон“, само за седмица, откак се върти по екраните, успя да привлече повече зрители от „Аватар“, което във всички случаи може само да ни радва. Отдавна отроче на родното кино не е достигало до такава огромна посещаемост, пък и не е получавало толкова еднозначни (с някои малки изключения) положителни оценки от страна и на публика, и на „специалисти“. Аз лично имах удоволствието да го гледам още преди два дена, и смея да твърдя че останах доста приятно изненадан – с една дума, определено нашето кино върви напред, въпреки че несъмнено има още какво да се желае…

Със сигурност, за доброто ми впечатления още преди да вляза в киносалона спомогнаха две неща. Първо, преди около две години ми попадна романът; тласкан от любов към всичко родно го прочетох и въобще не съжалих. Алек Попов със сигурност е успял да заплете една наистина забавна история с няколко преплитащи се сюжетни линии и може би най-важното чудесен образ на психологията, начина на мислене и поведението на голяма част от днешните българи.

Не сме общество…

„Не сме народ“… както е казал поетът преди има-няма 120 години. Или както е казал друг един поет – „пием, пеем и се зъбим“… Но стига съм се отклонявал в несъществени експресии – ако си позволя да парафразирам първия – не сме общество. Или поне сме далече от гражданско общество, и това ни е един от големите проблеми. Пък и влече със себе си редица други проблеми…

Като начало, нашего брата българина въобще не е свикнал да мисли за себе си като за гражданин, от чиито собствени действия зависи добруването му и възхода в рамките на обществената структура. Имаме навика да обясняваме редица черти на нашия народ първо с петте века турско робство, сетне с деветте петилетки народна власт.

Новото българско кино: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“

Плакат на филма

Вторият от новите български филми, на който ще спра вниманието си е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Без всякакво замисляне мога да заявя, че той е най-доброто, което родната киноиндустрия е успяла да сътвори през последите 20 години. Филм с прост, праволинеен сюжет, ясно послание, образи, взети директно от живия живот. И едновременно с това невероятно оптимистичен – не знам какви чувства е породил у другите, но мен лично ме зарежда с положителна енергия и с вяра за дни…

Историята на „Светът е голям…“ е почерпена директно от опита на стотици български семейства от края на социализма. Млада двойка с дете вече не може да понася начина, по който властта се меси в живота на хората и решава да се отърве от тиранията по най-простия начин – като избяга на запад, към свободата.

Роза Люксембург и немската социалдемокрация

Роза Люксембург като млада

Роза Люксембург (Rosalia Luxemburg) е една от емблематичните фигури в германското работническо движение от началото на века. Създател на множество нови концепции, и едновременно с това защитник на чистата марксистка теория, тя става и вдъхновител на по-късните феминистки движения като една от първите жени, оставили следа в полето на политиката и на социалната борба.

Родена в еврейско семейство в контролираната от Русия част на Полша в края на 19 век, тя получава доста добро образование за жена по онова време. На петнадесетгодишна възраст се включва в полската лява Партия на пролетариата, като в самото начало се включва в организирането на всенародна стачка през 1889, потушена брутално от полските власти. В резултат на стачката партията е обявена за незаконна, част от лидерите са осъдени на смърт, а самата Роза Люксембург