Новото българско кино: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“

Плакат на филма

Вторият от новите български филми, на който ще спра вниманието си е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Без всякакво замисляне мога да заявя, че той е най-доброто, което родната киноиндустрия е успяла да сътвори през последите 20 години. Филм с прост, праволинеен сюжет, ясно послание, образи, взети директно от живия живот. И едновременно с това невероятно оптимистичен – не знам какви чувства е породил у другите, но мен лично ме зарежда с положителна енергия и с вяра за дни…

Историята на „Светът е голям…“ е почерпена директно от опита на стотици български семейства от края на социализма. Млада двойка с дете вече не може да понася начина, по който властта се меси в живота на хората и решава да се отърве от тиранията по най-простия начин – като избяга на запад, към свободата. Години по-късно, вече установили се в Германия, семейството претъпява катастрофа. Оцелява само синът, но с цената на паметта си. На помощ му идва неговият дядо – Бай Дан, царят на таблата, който полага всяко усилие да научи внука си да живее и го ръководи по пътя към откриването на самия себе си…

Така погледнато, филмът звучи тривиален, от онези, за които казваме „Абе става, нелоши два часа“. Както обикновено обаче се оказва, че Господ е в малките неща. Атмосферата на филма е изпипана до такава степен, че не само успява точно да пресъздаде реалните условия, ами създава усещане у зрителя че наистина се намира на мястото и вкусва от чувствата, които обитават там – от топлината и приятелството на българската кръчма в която се събират майсторите на таблата, през напрежението и очакването на италианския бежански лагер, студенината и безразличието на немската болница та до безбрежните, ухаещи на свобода поляни на Алпите.

Бай Дан

Най-голямата сила на лентата на Стефан Командарев обаче се крие в персонажите. Живи, изразителни, вълнуващи. Христо Мутафчиев прекрасно се превъплъщава в работника, взел нелекото решение да спаси семейството сиоткомунистическата тирания и да го брани до смърт през перипетиите на бягството. Карло Любек майсторски изиграва объркания младеж без минало, който несигурно опипва пътя към своето бъдеще. За мен обаче най-силният образ е Бай Дан – в ролята Мики Манойлович, познат ни от „Underground“ и „Crna Macka, Beli Macor“. Уверен, източник на доверие и спокойствие, на житейска мъдрост. Невероятно обаятелен. Eдинственият, способен да насочи по правилния път загубилия посока младеж.

Филмът е богат и на символно равнище. Древната игра на табла е превърната в метафора на живота – гледана отстрани, тя изглежда като разиграване на слепия шанс; умелият играч обаче знае, че успехът изцяло зависи от него.

Смятам, че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е филм, който в никакъв случай не бива да бъде пропускан, обратно – трябва да бъде използван като образец от новата българска киноиндустрия. Ще завърша с мъдрите думи на Бай Дан, които съдържат и посланието на филма:

“Животът е зар, който държиш в ръцете си и каквото се случва, зависи от твоите умения и късмет”.