Медийното самоубийство на Израел

Източник: Reuters

Тази сутрин, когато видях в международните медии първите съобщения за нападението върху мирна флотилия с хуманитарна помощ от страна на израелски командоси си казах „Напоследък стана много модерно да нападаш кораби; разни пирати го правят от години, пък и севернокорейците го изпробваха преди месец, и се оказа ефективно. Явно и израелците са решили да се включат.“ И най-вероятно, ако това се беше случило преди 10 години, а не днес, когато Интернет позволява моменталното споделяне на новини, снимки и видеоматериали, щях и да си остана с първоначалното си мнение.

Причината за това е много проста: в случая говорим за военна операция, при това проведена от елитни части. А те нямат навика да водят със себе си репортери, които да отразяват на живо от мястото на събитието. По тази причина, след като няколко часа след акцията стана ясно, че тя започва да се разраства и да придобива глобален отзвук, беше нормално израелското

Оксиморон: държавно финансиране на частните училища

Образователните реформи в България текат от доста време, с променлив успех. Тече осъвременяване и изглаждане на учебните програми, възприемат се нови учебници, които да отговарят на на новите програми. Въведоха се зрелостни изпити, на чието въпиещо безсмислие към настоящия момент ще отделя отделен пост в някой слънчев ден. Една от най-основните изменения в образователната система беше въвеждането на делегирани бюджети за общинските и държавните училища; бюджетът на училищата се разпределя не централно по пера, а се изплаща издръжка per capita, с които после училището разполага и разпределя по собствено усмотрение. Несъмнено, наложеният метод на изплащане на субсидиите е много по-добър от стария – осигурява на училищата известна автономия, пък и позволява далеч по-голяма гъвкавост, понеже решенията се вземат на ниско ниво, където във всички случаи конкретната обстановка, проблемите и нуждите се познават много по-добре.

Преди няколко седмици обаче МОНМ обяви, че според новия закон за училищното образование държавни субсидии ще получават и частните училища. Което е, меко казано, странно.

Наглостта на корейските комунисти

Днес получихме поредният пример за тоталитарно мислене и политическо поведение от епохата на студената война. Точно това представлява държанието на севрнокорейския режим през последните няколко месеца, кулминацията на което дойде днес, с едностранното прекъсване на дипломатическите отношения с Южна Корея и практическото налагане на военно положение.

Разбира се, не може да се очаква, че отношенията между двете половини на един разделен народ, при това едната под властта на тежък режим ще са цветя и рози. Те имат дълга история на кървави сблъсъци, но в последно време като че ли взаимоотношенията между кръвните врагове бяха започнали да се поуспокояват, дори имаше начени на мирно сътрудничество. И така до съвсем скоро, когато северняците решиха да възобновят ядрената си програма, с идеята да бъдат силата, която диктува събитията в района, без да си дават сметка, че държавата им не притежава нито енергията, нито потенциала, за да заеме такава позиция, особено в сянката на икономически колоси като Япония и Китай. И въпреки всички предупреждения, които международните организации им отправиха, те не се отказаха от опитите си.

24 Май – ден за размисъл

Днес е 24 Май – почивен ден за всички, работещи в сферата на образованието, както и за техните подопечни. На места се отбелязва и формално като празник на просветата, събират се ученици, вият венци и пеят патетични песни, завещани им от прабаби и прадядовци.

Празникът на просветата е хубав повод да се замислим – какво остана от нашето образование, че да го честваме и да му се радваме;през последните години за него като че ли никой не се грижи, даже точно обратното – върху него се нанасят случайни удари, които целят я да закърпят някой бюджет, я да назначат някой „наш човек“ на пост, за който нито е квалифициран, нито ще заема както би трябвало.

Ще започна с един кратък скок назад във времето, към есента на 2007, когато се случи националната „учителска стачка“,

10 метода на пропагандата

Свикнали сме да мислим за пропагандата като за един от ефективните начини за контрол и консолидиране на масово съзнание, употребяван широко в миналото. Разбира се, днес пропагандата няма онзи колосален размах и огромно въздействие, който е имала в епохата на остра идеологическа вражда или поне не е толкова лесно осезаема. Тук не става дума за грубата и директна реклама, на която се натъкваме ежедневно, а за подходите, благодарение на които „облъчваният“ възприема насочените към съзнанието му идеи като истинските и верните, а при продължително излагане на чуждото влияние – като свои собствени. Обикновено лесно разпознаваме и изобличаваме случаите, в които другите попадат под влиянието на нечие агресивно убеждение и го възприемат като чиста монета. Резултатите често са лесно видими и ние решаваме, че е също толкова лесно да се предпазим, когато самите ние попаднем в обсега на подобни влияния. Методите, чрез които се постига тези внушения обаче не са чак толкова лесно уловими.

По тази причина направих списък, придружен с кратки описания на най-разпространените методи, които пропагандата използва, за да постигне своите цели – от вече далечния момент, когато са започнали да гледат на нея научно, та чак до днес. Някои от тези подходи са приложими в ежедневни ситуации, други – в редките случаи, когато е необходимо да бъдат вдъхновявани и насочвани човешки маси, но със сигурност всички са ефективни и приложени правилно, постигат желания ефект: