Развалихме седянката, време е да затворим и Читанката

Много е интересно отношението на родните управляващи към културата, образованието и просветата. Както писах на 24 май, за тях инвестициите в образовани кадри са едно от последните и най-лесно пренебрегваните задължения, а бюджетите за образование и наука – тези, на които най-лесно се посяга за да се запълват дупките на друго място. А щом никой не желае да се грижи, или поне да ни създаде условия за да развиваме сами нашите култура и образование, то очевидно се налага да го правим сами, по начина, по който сами си изберем. Както се оказа вчера обаче, явно и това право вече ще ни бъде отказвано.

Вчера се бях настанил в една от тихите и леко прашни читални на Народна Библиотека, понеже имах работа там. Преглеждайки Twitter, някъде може би около 15 часа, покрай скандалната новина за посещението на Rammstein в Ориент 33 (наистина умрях от ужас) започнаха да се прокрадват и разни туитове, описващи новата показна акция на органите на реда, стоварили този път своя железен юмрук върху група „пирати“, които до вчера поддържаха сайта chitanka.info. Мина ми през акъла – добре, щом атакуват онлайн библиотеките, какво ще им попречи да го сторят и с тези офлайн? И вече не се чувствах толкова добре в храма на познанието…

И наистина – каква е разликата? Мисля, никаква. Дали човек ще се разходи до някое хранилище с книги, ще протегне ръка към някой рафт, ще вземе търсената книга и ще започне да чете, или ще се разходи виртуално до някой сайт, където ще намери цифровото издание на същата тази книга и ще започне да го чете е все едно и също. Да, защото chitanka е – или по-скоро беше библиотека, а не книжарница, нелегален разпространителски портал или торент сайт. Пък и съществуват множество такива места – Scribid, Gutenberg. В тях са събрани много повече текстове, които съществуват на книжен носител и най-вероятно безплатното им разпространение нарушава множество интереси на издатели и книжари. Но, никой не се е сетил да им посегне.

Питам се какви са мотивите, накарали органите на реда да проведат тази впечатляваща акция. Естествено, на първо място са оплакванията на бранша книгопроизводители, които виждат в този тип библиотеки бич за собствената си индустрия. Както доста точно беше отбелязал Пауло Коелю в статия, озаглавена „Защо пиратствам собствените си книги?“, това далеч не е така: колцина от нас са способни да прочетат обем от 5-600 страници на екран, пък и да предпочитат това пред изключването на компютъра (най-сетне) и усамотението с томче на някои приятно местенце… Всъщност, основната роля, която този тип библиотеки могат да изиграят в бизнеса на издателските къщи е на безплатна реклама; говорейки от собствен опит, далеч по-удобно е, попадайки на някое интересно заглавие да зачетеш няколко страници от него, за да се увериш, че е това, което търсиш, а не да инвестираш в него известна сума, а после да се окаже напълно безполезно. Тук обаче вече навлизам във въпроса за пазарните възгледи и правила на родния бизнес (пък бил и той книжен) който далеч не е темата на този текст.

Само по себе си, заварянето на един такъв сайт – въпреки че е в най-добрия случай неприемливо – е само една брънка от веригата на ограничаване на свободата на словото и достъпа до информация. Това е поредният пример за осуетяване на опит на група граждани, които се опитват по своя собствен начин да допринесат за завръщането на някои позабравени навици като четенето, в живота на хората. Всички се прехласваме и клатим одобрително глави, когато четем или слушаме изказванията на родните културтрегери от типа на „Те младите не четат!“. Ето, има хора, които се опитват. Ама не им дават.

И не на последно място – доста забавно ми стана днес, когато видяхме завръщането на chitanka, но с нов домейн – chitanka.gdbop.com. Ако досега имаше хора, които не бяха чували за този проект, то вече със сигурност такива няма; в този смисъл може да се каже, че „бляскавият успех“ на акцията вместо да го усоети е направил голяма услуга на проекта.