Facebook: начин на употреба

 

Неизбежно една революция има множество привърженици, както и множество противници. Развитието и бумът на Facebook в никакъв случай не прави изключение от това правило; докато голяма част от нас приветствахме възторжено многото нови възможности за общуване, споделяне и организация, които ни предлага социалната мрежа, и досега си остават много хора, които я отхвърлят изцяло.

Разбира се, това е въпрос на личен избор – никой не може да бъде убеден да ползва някакъв продукт или дори да го харесва против волята си. Повод да напиша този текст е нещо съвсем друго – напоследък започна да ми прави впечатление, че колкото пъти в родините форуми се завърти някаква тема, свързана с Facebook (или пък с Twitter, по-рядко с блоговете и с други подобни благини на Интернет), в разговора неизбежно се включва една неуморна група Facebook-мразещи, чиито аргументи против съществуването и употребата на сайта са в състояние да разсмеят всеки, който някога се е докосвал по-дълбоко до социалните мрежи; понеже ми омръзна да излагам всеки път една и съща пледоария, реших да я изложа тук, че да мога да ги препращам насам, когато ми се налага.

Най-често срещаното явление (което аз, ако бях админ на форум, бих окачествил като чист спам и съответно изтрил) са елементарни изказвания в едно изречения, които имат следния вид „Фейсбук е пълна тъпотия/загуба на време/говно“; принципно на такива изказвания въобще не се хабя да отговарям, понеже са една гола оценка, която не е подкрепена с никакъв аргумент, от което заключвам, че шансът моите аргументи да бъдат чути/разбрани е минимален; като цяло бг форумите преливат от разни субекти, които си мислят, че някой обръща внимание на хилядите им ежедневни изказвания от този тип по абсолютно всяка една тема, но това е съвсем друг въпрос…

Ако се случи така обаче, че фейсбукомразецът е от малко по-разговорливите, аргументацията обикновено звучи по следния начин: „Какво може да се прави във Facebook? Аз се регистрирах, сдобих се с известен брой виртуални приятели, влизах отвреме-навреме и единственото, което правех там е да играя някакви глупави игри и да решавам тестове, да гледам замазаните снимки на сульо и пульо, които едва познавам от последния купон или пътуване до село, или пък да чете безсмислените и безинтересни мене словоизлияния и мъдрости на същите.“ И поразителното е, че тези хора са напълно прави – за тях наистина преживяването във Facebook, независимо от неговата продължителност, е било точно толкова разочароващо, колкото го описват.

Защо се оказва така? Причината за това е много проста, и се крие в самата природа на социалната мрежа. Обикновените сайтове предлагат съдържание на определена тематика, списвано от определени хора – ако тематиката ви е интересна, необходима и полезна, то тогава харесвате и четете този сайт, ако не го подминавате или дори намразвате. С Facebook, както и с всички други социални мрежи, обаче, положението е съвсем друго – самите сайтове представляват единствено платформа, форма на изразяване – оттам насетне потребителите са и тези, които създават съдържанието, и тези, които го ползват. В този смисъл обичам да казвам, че да кажеш, че Facebook е глупав и безсмислен според гореизказания аргумент е точно толкова несъстоятелно, колкото да заявиш, че WordPress е глупава и безсмислена платформа, четейки единствено готварски блогове и лични дневници на шестнадесетгодишни тийнейджърки.

Както вече казах, съдържанието зависи изцяло от нас, и от хората, с които избираме да общуваме виртуално; от тях получаваме горе-долу същото онлайн, което и в реалния живот: ако се сприятеляваме с чалгари (нищо против!) ще виждаме най-редовно новите хитове на Пайнер; ако се сприятеляваме с многословни многознайковци (отново нищо против!) вероятно ще се радваме на безкрайни, мъдри и леко дразнещи коментари на постовете си; ако се сприятеляваме пък с безсловестни и като цяло безинтересни същества (тук вече имам против!), които са в състояние единствено да споделят какво са яли на обед и как умират от скука, и ние ще скучаем…

По тази причина съм възприел следната политика спрямо Facebook, която ми осигурява, поне според моята гледна точка, интересно и пълноценно преживяване в социалната мрежа: общувам там най-вече с две групи хора. Едните са мои приятели и познати от реалния живот – и при положение че съм избрал да споделям „офлайн“ живота си с тях, доста вероятно е и онлайн присъствието им също така да ми е интересно и приятно. Другата група пък са интересни политици, активисти, общественици, и, разбира се, блогъри, които са сметнали за подходящо да споделят част от живота и дейността си чрез мрежата. Спрямо „приятелите“ действам така – приемам всеки познат или непознат, който е в състояние да обясни в две изречения защо е решил да общува с мен и разполага с образ, т.е. някаква снимка. В момента, в който някой започне да ме дразни, било то със спам или писане на последователи глупости, просто го скривам от news feed-а; единствено когато получа 20 покани за едно и също нещо или пък лицето иска да води постоянни безсмислени разговори в съобщения/чат, тогава бива изтрито от friend list-a. Що се отнася до спама, от който повечето хора се оплакват – наистина, има дразнещо много приложения, които ни задръстват с безполезна информация, но всяко едно от тях е на един клик разстояние от постоянно премахване; смея да твърдя, че със сравнително малко усилия доста успешно съм се „оплевил“ от подобни дразнители. Опитвам се също така да спазвам определена линия на поведение, с която да бъда максимално полезен и интересен – споделям най-вече линкове, които са ми се сторили смислени/ценни/важни, най-вече свързани с политика, общество и т.н и отвреме-навреме статуси, чието съдържание вече е абсолютно разнородно. Така с малко усилие съм на мнение, че хем аз получавам доста полезна информация от „приятелите“ си, а и те от мен, дори не ми се налага да използвам разни rss четци и подобни системи, които просто събират информация без значение от нейното конкретно съдържание; вместо това получавам персонализирана качествена подборка.

От чисто организационна гледна точка, Facebook също ми е много полезен – мога да се осведомявам за идващи събития от всякакъв вид – от концерти и постановки до протести и кръгли маси, и едновременно с това да знам и кой ще присъства там, а и да държа всичко набелязано за посещаване в акуратна таблица, така че да не забравя някое. Вътрешните съобщения на Facebook пък доста успешно заместват имейлите; на практика могат да имат същото съдържани, а са далеч по-удобни и достъпи. Новият формат на групите пък позволява лесното доставяне на съобщение до определена затворена група хора и воденето на дискусии, далеч по-удобно, подредено и ясно, отколкото в скайп канал или мейл група.

А покрай всичко това, във Facebook могат да се споделят и снимки!