Блогването

Честно да си призная, чувствам се леко абстинентен. Това хич не е слаба дума – откак престанах да обръщам особено внимание на „сериозния“ си блог и посветих по-сериозна част от времето си на Tumblr, почти не минава ден, в който да не се сетя, с известна доза вина, за това откога не съм писал някакъв смислен текст. Причините за това са няколко – от една страна, комбинираното въздействие на многото лекции и твърдото ми решение да прекарвам всеки свободен ден извън София, а от друга чисто аматьорското ми навлизане в света на фотографията, на която именно отдавам голяма част от свободното си време онлайн – било то в обработване и публикуване на снимки в новородения ми фотоблог, било четене на статии в областта и разглеждане на галерии.
Като цяло, в последно време цялата ми активност в интернет е намаляла значително – Twitter съм изоставил изцяло, изключая автоматичните съобщения, Facebook понякога се случва да не обновявам с дни, същото важи и за всичките други места, в които „пребивавам“ виртуално. Но, от всичкото това най-много ми липсва блогът. Струва ми се всеки, който се отдавал на тази особена дейност, пък макар и за малко, знае точно за какво говоря; докато социалните мрежи текат бързо, а написаното в тях изчезва безследно в рамките на половин ден, или пък се слива с постоянно обновяващия се информационен поток, то блогът стои някак встрани, написаното в него продължава да се чете месеци, след като е публикувано, особено когато става дума за качествено и интересно съдържание. Блогът също така и едно далеч по-лично пространство, което с малко усилие успява да изгради на своя автор много по-комплексен и жив образ, отколкото цялата система от мрежи, в които участва. С една дума – когато имаш блог, в интернет представляваш най-вече това, което е той, и струваш точно толкова, колкото струва съдържанието му.
Оставям настрана леко нарцистичното удоволствие, което доставя моментът, когато установяваш, че текстовете ти са интересни, четат се и се приемат добре, и, в най-добрия случай, предизвикват ответна реакция у читателя. Съмнявам се да има блогър, който да не е изпитвал поне веднъж това усещане, и то да не му е донесло голяма доза радост.
Това обаче далеч не е всичко; аз лично намирам блогването като доста полезно, от чисто професионална гледна точка (така де, нали се уча за политолог все пак). Писането на текст по дадена тема изисква далеч по-голямо задълбочаване, изучаване и анализ, което далеч се различава от обичайното „сканиране“ на новините, което обикновено правим, четейки ги в Интернет; така човек се упражнява едновременно в издирване и пресяване на информация, в нейното анализиране и в излагането и във вид на кратък, стегнат и по същество текст.
Нека резюмирам – ако можете и искате, блогвайте – изключително полезно и приятно е; правете го колкото се може по-редовно и давайте най-доброто от себе си. Предполагам, че това е моментът, в който трябва да обвържа и себе си с някакво обещание за повече и по-интересни текстове в бъдеще; засега обаче няма да го правя поради обстоятелствата, изложени в началото на настоящия текст. И все пак, ще се опитам