Tumblr: Начин на употреба

От вчера съм се засилил да пиша на тема блогове, та днес ще продължа в тази насока с текст, посветен на едно относително ново, но доста интересно явление в света на блоговете и социалните мрежи: Tumblr. Освен това, този текст се явява и продължение на пилотния Facebook: начин на употреба, с който (всъщност доста отдавна) поставих началото на поредица, посветена специално на противниците на социалния уеб.

Причината за това е проста: когато за първи път започнах да използвам Tumblr, и съответно започнах да разказвам на хората за него, срещнах в най-добрият случай скептичност; всъщност, най-проникновената, а и относително точна, оценка, която чух, беше „Аха, значи, това е нещо по-голямо от Twitter и по-малко от WordPress?“ (за щастие публикации по темата на български почти няма, та не съм се сблъсквал с всепоразяващия гняв на форумните тролове).

Съдейки по това, че тази платформа се ползва с почти нулева популярност из родния Интернет, а едва двама или трима от ветераните-блогъри са решили да присъстват и там, ще започна от самото начало, а именно, с отговора на въпроса „Що е то Tumblr?“ Отговорът, с две думи, е доста сходен на горното прозрение, изразено от моя приятел: на пръв поглед Tumblr е поредната блог-платформа, която е малко по-опростена от най-разпространените. Тук възниква и следващият въпрос, а именно каква би могла да бъде причината да пристъпваме към една напълно нова платформа, при положение, че вече разполагаме с Blogger, WordPress, Joomla и още дузина подобни, с помощта на които си блогваме чудесно.

 Отговорът на този въпрос е и същността на този пост. Сигурно сте забелязали, че преди известно време – май беше половин година – в горната част на WordPress блоговете се появи една лента, която съдържаше общи за всички блогове действия от типа на репостване, харесване на публикации и т.н; това беше ни повече, ни по-малко опит да се пренесат положителните черти на социалните мрежи при блоговете. Именно това е чертата, която отличава Tumblr от всички други платформи – при него, това смесване е направено по най-добрият начин, който съм виждал досега. Всеки Tumblr потребител може да „следва“ други потребители, „харесва“ и „препубликува“ публикациите на друг, като тези три основни (и като че ли единствени) действия се извършват чрез три удобно разположени и интуитивни бутона, които присъстват във всеки блог, във всяка публикация и на основната страница на всеки потребител (dashboard). Начинът по който е организирана въпросната основна страница е другото нещо, което прави Tumblr изключително привлекателен: тя представлява комбиниран панел, основната част от който е зает от подредени по време на публикуване публикации на хората , които следвате. Това  позволява преглеждането съдържанието на петдесетина блога в рамките на петнадесетина минути, което при други условия би отнело доста повече време.

Друга ключова особеност на Tumblr е изключително опростената система за публикуване; в зависимост от характера на съдържанието, блогът може да бъде обновяван буквално за минути (толкова е лесно, че дори отявлен мързел като мен понякога си обновява Tumblog-a по три-четири пъти на ден); по простота може да се сравни единствено с публикуване в Twitter, като разликата тук е прибавянето на тагове. Третата отличителна черта е огромната възможност за персонализация, която платформата предоставя; на всеки, който (за разлика от мен) разбира поне малко от HTML, е разрешено, направо през браузъра си, да внесе каквито му душа желае изменения в сайта си, дори и когато се хоства безплатно от Tumblr. А за хората, които нямат необходимите познания, на разположение са над 700(!) теми, промяна на всички цветове, шрифтове, размери и т.н. Насърчава се също така използването на външни приложения, най-вече гугълските Analytics и Feedburner, от които в съответните им области по-добри просто няма. Струва ми се пропуснах и последния интересен факт – тук няма ограничение на събрания обем файлове, които потребителят качва в блога си, което позволява качването на произволен брой файлове с произволен обем.

Тези симпатични зверчета съобщават на потребителя за претоварване на системата

За да не прозвучи всичко като куха реклама се чувствам длъжен да посоча и някои от отрицателните черти на платформата. За разлика от блоговете, създадени с помощта на „обичайните“ платформи, които водят относително самостоятелен живот в Интернет, то Tumblog-овете до голяма степен си остават ограничени в рамките на tumblr-мрежата. Причините за това не са ми напълно ясни, но остава фактът, че почти 95% от трафика там се генерира или „отвътре“, или от автоматично генериращите се линкове в другите социални мрежи; за сметка на това трафик от търсачки почти отсъства. Това може да се окаже сериозна пречка пред хората, които се надяват бързо да популяризират своето съдържание. Друга черта, която би могла да се възприеме като отрицателна е ориентирането на почти цялата мрежа от блогове към един определен тип съдържание – преобладават снимки, анимация, клипове, а т.нар. „long reads“ почти отсъстват. Това разбира се не изключва възможността за поддържане на блог с дълги и смислени текстове; той със сигурност обаче няма да се радва на същата популярност, която би получил, ако е основан на WordPress или Blogger. Има и няколко други дребни неща, които могат да се окажат много вбесяващи, когато човек поопознае Tumblr. Понеже използвам платформата, за да водя фотоблог, естествено исках да избера най-добрия начин да си показвам снимките. Оказа се обаче, че от всичките теми има само една (!) която да позволява едновременно подреждане на постовете във вид на grid и показване на снимките в пълен размер в отделните страници на отделните постове. Нож с две остриета може да представлява и възприетата във всички теми система за коментиране Disqus, която засега е доста неогладена, но за сметка на това напоследък започвам да срещам във все повече и повече сайтове.

В заключение – ако търсите проста, олекотена и лесна за персонализация платформа за своя блог, особено ако в него преобладават снимки и видео, то Tumblr е доста добро решение. За да не съм голословен, предлагам просто да разгледате моя, и да прецените сами: http://adriannikolov.tumblr.com/