@Бузлуджа, circa 2011

(нещо като фоторазказ)

Така ми се случи преди около седмица, че  пътят ме отведе в опасна близост до монумента на Бузлуджа, този своеобразен (и малко еднообразен) символ на една отминала епоха, който всяко лято привлича като магнит можество последователи на една от партиите в “лявото” пространство на политическия ни живот.

Но не за това е думата – този път, вместо да ви занимавам с обичайните си словоизлияния и словоблудства, ще бъда максимално лаконичен, понеже днешния пост ще бъде съставен не толкова от текст, колкото от снимки. Причината за това е, че се оказа, че в копруса на титаничния градеж има пролука, през която малко по-внимателният откривател може да проникне в търбуха на звяра, а както се оказа по-късно – и в гърлото му.

Та, днес представям на вашето внимание снимките, които успях да натворя по време на престоя си вътре, въпреки абсолютния мрак вътре, течащият върху горката ми глава вода и падащата върху същата глава мазилка.

Та, след като успешно проникне човек вътре, се оказва в черно като (следва нецензурно сравнение) помещение, в което царят влага, локви и разрушение. Две стълбища, покрити с остатъци от червен килим водят нагоре, към голямата зала, където идва и сериозният шок…