@Бузлуджа, circa 2011
(нещо като фоторазказ)
Така ми се случи преди около седмица, че пътят ме отведе в опасна близост до монумента на Бузлуджа, този своеобразен (и малко еднообразен) символ на една отминала епоха, който всяко лято привлича като магнит можество последователи на една от партиите в “лявото” пространство на политическия ни живот.
Но не за това е думата – този път, вместо да ви занимавам с обичайните си словоизлияния и словоблудства, ще бъда максимално лаконичен, понеже днешния пост ще бъде съставен не толкова от текст, колкото от снимки. Причината за това е, че се оказа, че в копруса на титаничния градеж има пролука, през която малко по-внимателният откривател може да проникне в търбуха на звяра, а както се оказа по-късно – и в гърлото му.
Та, днес представям на вашето внимание снимките, които успях да натворя по време на престоя си вътре, въпреки абсолютния мрак вътре, течащият върху горката ми глава вода и падащата върху същата глава мазилка.
Та, след като успешно проникне човек вътре, се оказва в черно като (следва нецензурно сравнение) помещение, в което царят влага, локви и разрушение. Две стълбища, покрити с остатъци от червен килим водят нагоре, към голямата зала, където идва и сериозният шок…
Разрушението е тотално. Близо 1/3 от тавана е паднал, и вътре спокойно влизат дъждове и снегове, а с каквото не се е справила природата е потрошено. Подът пък е целият в гниещи остатъци от вата или от каквато там материя са били изработени седалките в залата…
Всъщност, единственото, което стои непокътнато са част от стенописите, пресъздаващи ликове на великите вождове на революцията (с изключение на Тодор Живков, който прилежно е изтръгнат камъче по камъче) и сцени от живота на българския пролетариат.
А, да. И, разбира се, вечният символ на социалистическата дружба между селячеството и пролетариата – той няма как да бъде разрушен, просто защото е твърде масивен за да се справят с него стихиите (засега) и твърде високо за вандалите.
Положението навън, на терасата не е по-различно – масивните стъклени прозорци са разбити, и от цялото нещо съответно са останали вода, под и стенописи. Поне панорамата все още е красива.
Дотук е що-годе приятната част, която включва само малко мокрене и опасност от падащи предмети… туристическата обиколка на социалистическата крепост продължава през подземията, където водата е доста повече, а светлината отсъства изцяло, дори сигнал на мобилните телефони няма. Крайната цел – кулата, увенчана с рубинена червена звезда, от която лидерите на социалистическия строй са наблюдавали целите си владения.
Въпросната нестандартна врата е входът на асансьора, който води до върха на кулата… който обаче не функционира от двадесет години. По тази причина днес единственият път нагоре е отвесна сервизна стълба, с обща височина към 15 етажа (не съм ги броил), също доста тясна. Следващите кадри са от върха на кулата, по време на катеренето нямах свободна ръка с която да снимам, пък и светлината на джобно фенерче рядко е достатъчна.
С покатерването на върха на кулата се развенчава един широкоразпространен мит – голямата червена звезда не е изградена от масивен рубин, както твърди пропагандата по онова време, а просто от закалено червено стъкло (откъснах си дори парче от него, за доказателство и за трофей).
Сам по себе си, върхът на кулата не е особено забележителен, изключая гледката оттам; евентуално интерес за някои инженер би могла да представлява техниката, която стои непокътна там от 30-ина години.
Но, за сметка на това, гледката е наистина невероятна.
В заключение – това е място, което наистина си струва да се посети, било заради изживяването, било заради досега с призрака на една отминала епоха. Препоръчвам го на всеки, който се чувства привлечен, заинтересуван или пък ужасен от нея! С една дума – идете и вижте сами…
Posted on май 18, 2011, in България and tagged бузлуджа, комунизъм, монумент, останки, паметник, руини, социализъм. Bookmark the permalink. 12 Коментара.

















Много хубави снимки стават на това разрушено място. На много хора им е интересно за снимане.
Изглежда ще може да се запази за дълго време.
Дали така са изглеждали храмовете на инките, пирамидите и други подобни малко след изостяването им, а сега се опитваме да разберем нещата за тях по останалото? И дали от това място ще остане нещо до след 2000 години?
Все пак има потенциал за това. Всякакви други видове изчезват – защото са ценни и се обират, защото се пречкат и се взривяват, защото са твърде много на път и биват напълно пренарисувани или по други причини.
Пълна разруха.
Какво представлява стълбата в кулата? Предполагам е от този вид с малки площадки между секциите.. Или греша? Какво и е състоянието? Опасно ли е да се качва човек по нея?
Иска ми се да опитам да се кача единствено заради гледката…
Поздрави за статията и снимките!
Мерси, мерси
Стълбата е точно такава, каквато си я представяте – отвесна, с по шест или седем стъпъла между всяка полощадка, по нея него ден се качвахме бая хора, така че е издържа доста тегло. Ако сте внимателен, е безопасно – тоест, навсякъде е мокро и влажно, така че предлага доста възмоности за пребиване, но иначе конструкцията е здрава и няма шанс да ви се стовари върху главите докото сте вътре, поне това е моята скромна преценка. Надявам се само да не страдате от клаустрофобия, понеже кулата е доста висока и тясна; препоръчвам също така и някакво по-сериозно осветление от джобното фенерче, с което си светих аз (всъщност, един малко по-силен челник би трябвало да ви свърши работа.)
Успех с катеренето
Благодаря за бързия отговор!
Моите планове все още са само “на хартия”, без “пусков срок”…
Друго питане: лесно ли се намира мястото, където е основата на кулата?
Хм… клаустрофобия виннаги има, ама м*м*му стара – трябва да се види гледката!
Поздравления! Случайно до входа на кулата да се стига по едно тясно вито стълбище? Спомням си че стигнах до там и нямах възможност да продължа поради липсата на светлина. Иначе съм впечатлен от факта, че има асансьор, какво се има предвид под нестандартна врата, това си е класическата врата на Завода за асансьори София :
Ходихме вчера, 19.11.2011, с потготовката да се качим на кулата…
Но… Вече не е същото както е било преди. В момента се зазиждат всички “пробойни” по корпус на “чинията”, от където е било върможно да се влезне преди. Изливат се цели бетонни стени на това място, кипи работа. Входната врата с решетката даже се боядисва. Всичко това видяхме предния ден. На 19-ти рано сутринта се вмъкнахме в “обекта”. Намерихме тунела подножието на стълбата. Имаше сгъната по диагонал желязна врата, която беше заключена със съмнително нов секретен патронник. Виждаха се някакви нови кутии, в които явно е монтирана някаква апаратура, ново осветление зад вратата, някакъв нов кабел опънат нагоре. Единия колега прескочи през дупката във вратата и тогава забелязахме ДАТ-а – датчика започна да мига. Нямаше смичъл да продължим нагоре. Рискувахме проблеми с някой “собственик” на чистак-бърсак сателитната чиния на върха (стари не се виждаха и от Малка Бузлуджа). Излязохме. С майсторите, които работиха навън поприказвахме относно какво се случва сега в паметника. Ремонта се финансира от Област Ст. Загора. СОТ-а има “пост” на отсрещния баир, при ветро-генераторите. На върха е монтирана и навигационна червена светлина, която се включва “когато се обадят”… Някакви такива “филми”. Скоро всичко ще е зазидано, заключено и охраняемо. Ако автора на темата има мерак – мога да му предоставя свежи снимки.
Колега, вратата е нестандартна, защото се отваря по часовниковата стрелка. Тогавашния стандарт е точно обратното….
Влязохме спокойно вътре на 21 март т.г.
Вратата беше широко отворена.Разрухата беше още по-голяма.
Мога да предоставя снимки.
Качихте ли се на пилона? Може ли снимки? Благодаря предварително!
Обстановката вътре беше, толкова тягостна, че не се сетих, че може да се качим и на пилона. Сега съжалявам. Гледката от прозорците беше величествена, а от пилона мога само да гадая каква е била, при хубавото време, на което се радвахме тогава…
Паметника е надпартиен.Погрешно е да се смята за собственост на БСП. На времето, като ученик съм давал пари за построяването му. Както и всички мои съученици. По 5 лева.Нашите родители помня даваха по 25 лева. “Доброволно”.Пенсионерите даваха пари наистина доброволно. Ако пожелаят… Желаяха. Статистиката да смята точно.За мен нещата са ясни – събрани са над 40 млн.тогавашни лева.Страшно много пари. Паметника е строен от строителни войски. Почти безплатно. Плащали са само на офицерите, инженерите, техн. р-ли и пр. специалисти. Някъде четох, че паметника е излязъл 18-19 млн.лева. Така, че за какви партийни пари може да става дума? Не си искам парите обратно, но държа да знаете, че паметника е построен в чест на 1300 годишнината на България, а не на БСП. Това, че някой гъзолизец е галил самолюбието на властимащите тогава и за дребни облаги е ръсил със солницата петолъчки по мозайките не дава нищо не променя и не е основание на БСП да хитрува и претендира за собственост върху паметника. За какво и е? Да го превърне в казино! Както превърна България в битак…а хората в боклуци, исках да кажа в матриал, от който да си гради благосъстоянието…
Паметника трябва да бъде възстановен, като национален обект, да се стопанисва от държавата и да бъде национална гордост, а не да увековечава унижението на едно национално падение. Като пантеона на възрожденците в Русе, където за да влезеш и поднесеш цвете на гроба на Стамболов например трябва да платиш няколко лева за вход. Защо? …И на кого? Дано не е на ДПС.Не само защото не ги харесвам, а защото небива. Небива! Българите някога са имали достойнство и са мрели за „едната чест”. Сега момиченцата мислят от малки къде да се реализират отсам или оттатък Дунавмост, а момченцата знаят, че ако не се уредят в някоя мутренска структура до пенсия ще се гърбят като охранители.
Другите са в чужбина. Ядат и пият там, а серат тука…
Никой никъде по света не е направил на такова място подобен паметник. Трябва да го пазим и ценим.А вие, младите преди да си откъртите част от мозайката за спомен си помислете дали постъпвате правилно. Лесно се руши, трудно се гради! А има неща които не можеш възстанови никога. Камъни се лепят, достойнство – не.
Бъдете умни!