Пак образователна реформа

Наслушахме се в последните десетина години на приказки и проекти за образователна реформа, която да модернизира ида върне живота в разпадащата се, постсоциалистическа образователна система. И наистина, тромаво и бавно се извършва промяната – първо чрез осъвременяването на учебните програми, въвеждането на зрелостни изпити, даването на относителна свобода на учебните заведения чрез системата на делегирани бюджети. В момента в ход е поредната още по-смела промяна, която би трябвало да измени из основи това, което познаваме в момента като образование.

Като цяло, за разлика от повечето „инициативи“ на настоящото управление, съм склонен да се съглася, че тази, поне разгледане на етапът на планиране и изграждане на концепция звучи доста добре, модерно и разумно. На първо място, допада ми идеята основното образование да завършва след седми клас – така отпада недомислицата, която изискваше изкарване на една година в гимназия, за да може да придобие човек основно образование. Аналогичен ход в правилната посока е и разделянето на гимназиалният етап на два етапа, като вторият се занимава изцяло и само с избраното от ученика професионално направление или пък с подготовка за бъдещото му висше образование. Като цяло, новата схема изглежда да слага край на досегашния феномен „образование заради самото образование“; общообразователната основаостава крайно ограничена, за сметка на специализирането обучение и професионалната квалификация.

Поредният студенстки протест – дано е последният?

Днес, Денят на народните будители, студентите отново бяхме на улицата, и по-право, на плочките около главния вход на Ректората на Софийския университет. Отново застанахме тихо, събрани в една смълчана тълпа, която за пореден път заяви своите искания и своето отношение към недопустимия начин, по който българското управление се отнася с висшето образование през последните години.

Днешният протест обаче се различаваше по нещо от предишните. На него не присъстваха само студентите – този път оратор не беше наш колега, а ректорът на нашия университет Иван Илчев. Днес ръководството на университета показа, за пореден път, че не е безучастно що се отнася до въпроса за поругаването на висшето ни образование. Искам да изразя своето възхищение от речта на ректора. Като начало, тя беше кратка – за разлика от безкрайните оплетени изявления, с които сме свикнали да ни заливат

Дали ще ги чуят?

Най-вероятно ви е омръзнало вече до смърт да слушате словоизлиянията ми, разпростиращи се вече в около десетина поста, свързани с най-разнообразни аспекти и случвания от живота в Софийския университет. Периодът обаче е такъв – бюджетът на университета е силно намален, назрял е моментът за коренни промени, и е съвършено нормално една от основните теми, която занимава размислите на един студент е бъдещата съдба на учебното му заведение.

Абсолютно същото е и мисленето на Студентския Съвет на СУ, които този път доста успешно влязоха в ролята на изразител на позициите на студентството и коректив на ръководството на университета и властите, свързани с него. Тези свои (а и наши) позиции те заявиха преди десетина дни в отворено писмо до ректора проф. дин. Иван Илчев, финансовия и образователен министър. Именно върху предложенията за реформи и подобрения, съдържащи се в това писмо искам да съсредоточа вашето внимание. По-голямата част искрено ми допаднаха, а със сигурност всички заслужават да бъдат разгледани и обмислени.

Разсъждения за висшето образование #3: Студентите

Противно на представителите на „умните глави“, застанали начело на образователната ни система във фокуса на всяко едно образование стои обучаемият. По тази причина реших, след като разгледах въпросите за абсурдно раздутите приеми и нефункционалните сесии, да обърна внимание и на спецификите на български студент (отново с уговорката, че в случая визирам най-вече СУ, понеже съм в постоянен досег с него и с учащите там, в чието число съм и аз), на неговото битие.

Нека започнем с цялостното положение на студента (въпреки че на лице са най-разнообразни случаи и е трудно да се направи обобщение) в обществото. От една страна, азбучна истина е, че основното занятие на един студент е неговото личностно развитие – придобиване на квалификация и способности в избраната от него област, което отчасти се постига с конкретното образование, получавано във висшето учебно заведение, отчасти – със странични програми, стажове, обучения, и разбира се, не на последно място – чрез самоусъвършенстване.

Вероучение

Намираме се в навечерието на едно изключително любопитно събитие. След 5 дни, на 24-ти септември Българската православна църква призова цялото си паство да излезе на всенародно шествие. Тяхната цел? Въвеждане на предмет Вероучение, задължителен за изучаване във всички училища.

В първия момент, когато чух за тази идея (която съвсем не е от днес при това, за въвеждане на подобен предмет се говори от няколко години, досега с нулев успех) искрено и се зарадвах, въпреки че аз самият не съм ревностен привърженик на която и да било религия. Зарадвах се заради друго – религията е аспект от живота на хората, който, наистина, в последното столетие е загубил до голяма степен своите позиции (освен в някои радикални случаи), но въпреки това заема своето важно място. По тази причина е необходимо в училищната програма да бъде отделено внимание на запознаването с аспектите на религията и религиозното мислене. В някакъв смисъл едно такова „образование за религията“ дори може да се интегрира в корпуса на гражданското образование (което у нас за жалост едва прохожда).