Денят на победата

Мислех да не пиша по повод вчерашния празник, понеже всички знаем каква е причината да се чества девети май. Мислех, че всички знам защо на този ден в в европейските столици се слуша Ода на радостта, а всички европейци се поздравяват и се отдават на общо честване на един от малкото дни, които са празнични за цял континент. Оказа се обаче че съм бъркал. Вчера доста хора изказах всякакви „национално отговорни“ мнения, според които вчерашният ден не бил за празнуване, а обратното – че бил черна дата в нашата история. Именно тези изказвания (а те не бяха малко) станаха причина за настоящия пост.

С една дума, въпросните патриоти възприемат девети май като ден на победата на комунизма над нацизма. Дотук добре, това е отчасти вярно. Според тях, именно тази победа е и причината на неимоверното засилване на СССР през периода, включително налагането на социалистическа власт в България. Тук също има частица истина, въпреки че връзката не е пряка. Трето, в тези твърдения се прокрадна идеята, че падането на Третия райх е станало причина за окончателния крах на надеждите за осъществяване на национално обединение на родината. Дали?

Роза Люксембург и немската социалдемокрация

Роза Люксембург като млада

Роза Люксембург (Rosalia Luxemburg) е една от емблематичните фигури в германското работническо движение от началото на века. Създател на множество нови концепции, и едновременно с това защитник на чистата марксистка теория, тя става и вдъхновител на по-късните феминистки движения като една от първите жени, оставили следа в полето на политиката и на социалната борба.

Родена в еврейско семейство в контролираната от Русия част на Полша в края на 19 век, тя получава доста добро образование за жена по онова време. На петнадесетгодишна възраст се включва в полската лява Партия на пролетариата, като в самото начало се включва в организирането на всенародна стачка през 1889, потушена брутално от полските власти. В резултат на стачката партията е обявена за незаконна, част от лидерите са осъдени на смърт, а самата Роза Люксембург

Rote Armee Fraktion – градските партизани

Емблемата на RAF

Преди известно време, един филм съвсем случайно привлече вниманието ми. Това беше „Der Baader-Meinhoff Komplex“, който разказваше историята на една недотам известна у нас групировка. Естествено, филмът представяше организацията в доста романтична и героична светлина. Краткият поглед на няколко статии в Интернет пък изгради у мен представата за терористи и убийци. Както обикновено, оказва се че истината е някъде по средата… Именно по тази причина ще се опитам да опиша обективно историята на Rote Armee Fraktion (RAF), по-популярна с името Baader-Meinhof заради двамата си най-видни членове – Andreas Baader и Ulrike Meinhof.

Официално, историята на Baader-Meinhof започва през есента 1968г., когато двамата й основатели се срещат за първи път. Според мен обаче, корените й се крият още в средата на 50-те години, със забраняването на KPD (германската комунистическа партия) и преминаването на част от членовете й в нелегалност, както и в издаването на откровено лявото списание Konkret, на чиито страници излизат първите статии на Ulrike Meinhof. RAF се явява обединяващият фактор за всички разпокъсани организации, оттам и силата, която придобива през годините и размаха на действията им.