Антикризисните мерки – 6 месеца по-късно

Напоследък, по една или друга причина, доста си занемарих блога, за мое (а надявам се и ваше) съжаление. Вероятно това обаче няма да остане така задълго, и за да се откупя за греха си днес ви представям един въздългичък (оригинално не беше писан за тук, но предполагам ще ви се се стори интересен) текст, представящ систематично антикризисните мерки, приети от кабинета Борисов в края на март (за които бях писал и по-рано) както и бележки по тяхното изпълнение, шест месеца след приемането им. Та,

През последните няколко години, една тема присъства неизменно в дневния ред на всички медии, управленски институции и неправителствени организации в почти всяка точка на света – настъпването на кризата, ефектът на кризата, последиците от ефекта на кризата, вероятният край на кризата и, разбира се, най-важното – какво можем да направим ние, за да се преборим с кризата или поне да направим така, че да ни подмине и почти да не ни засегне. Всяка държава, почти без изключение, прие под една или друга форма антикризисна програма, комплекс от мерки, засягащи редица сфери, но най-вече икономиката и управленските механизми, с една-единствена цел: да се минимизират пораженията и по възможност държавата като цяло да излезе от кризата все още функционираща и жизнеспособна. България не направи изключение – още в края на март 2010 управленците, след дълги и нееднозначни преговори с различни браншови организации и синдикати, изнесоха в публичното пространство списък с шестдесет мерки, чието приложение би трябвало да облекчи държавата в тежкия момент и да и позволи скоро да се измъкне от рецесията и от общия спад на всички икономически показатели. Именно тези мерки, техният характер и приложимост, а и отчасти реалностите около тях през месеците от приемането им досега ще се опитам да опиша тук.

Държавна намеса или свободен пазар?

Дългото ми отсъствие от блога се дължи на два факта: единият е запознанството ми с новото Ubuntu 10.04 Lucid Lynx, впечатленията от което ще споделя възможно най-скоро; другият е писането на есе за и против държавната намеса в свободния пазар. Същото това есе ви предоставям сега:

Държавна намеса или свободен пазар?

Двадесети век е век на бурни промени, на коренно различни и противоречащи си политически идеологии и системи, на кризи, сривове и подеми. Всяка държава, играла роля на политическата сцена има своя собствена уникална концепция по отношение на икономиката – основата на всяко общество и най-важна за доброто функциониране и просперитета на обществата. Най-общо обаче икономическите концепции могат да бъдат(поне на едро) сведени до две – такива, подкрепящи широка държана намеса в пазара чрез тежки данъци, субсидии и пълна палитра от социални политики, и такива на мнение, че ролята на държавата е единствено да осигурява нормативната база и да охранява правовия ред, а оттам насетне регулацията на икономическите отношения е работа изцяло на пазара. Тези две концепции са най-добре

За икономическите ползи от легализацията на марихуаната



Какви са причините, поради които марихуаната е забранена и преследвана от закона, а хората, които я продават и консумират подлежат на законови санкции? В най-добрия случай може да се каже, че тези причини са морални или пък етически. Но пък и алкохолът хич не е приемлив от морална гледна точка, поне според мен – кой би могъл да каже, че един заклет алкохолик е по-голяма опасност за обществото от почитателя на леките наркотици? Други пък твърдят, че причините са чисто медицински – ТHC нанасял непоправими поражения на кръвоносната и на централната нервна система… доколкото съм чувал, преки доказателства за това няма, но нека оставя полето на медицината за хора, по-сведущи от мен.

Поле с канабис

Тук искам да изложа само чисто икономическите ползи, до които би могла да доведе легализацията на марихуаната в България. Към днешна дата, Министерство на вътрешните работи отделя немалко средства, за да финансира „войната срещу наркотиците“, и тези средства – дори ако останат в бюджета на това министерство – биха могли да бъдат пренасочени, заедно с кадровия състав, към преследването на далеч по-опасни за обществото хора и организации. Падането на забраната ще нанесе и сериозен удар върху самите криминални организации, които се занимават с вноса и разпространението на „забранени вещества“ – при наличието на марихуана и нейните деривати на законния пазар, тяхната търговска роля ще отпадне.

Антикризисните мерки – един оптимистичен план

Напоследък стана шега, че бизнесклиматът в България е на такова дередже, че „краткотрайно планиране“ означава бизнесплан за един ден, а „дългосрочно“ – за три. Управляващите буквално през час си сменяха позицията по отношение на мерките, които трябва да бъдат взети от държавата, за да се подпомогне бизнеса и по този начин да се преживее по-леко периодът на икономическа криза, който, всички се надяваме, един хубав ден ще свърши. В сряда (31.03) обаче беше направена голяма крачка напред – оповестен беше комплексът от антикризисни мерки (цитирам ги според текста, изнесен в blitz.bg) съставен в резултат на съвместната работа на правителството, синдикатите и работодателските организации. Но дали тези мерки ще са ефективни, или обратно – ще засилят икономическата стагнация и вместо да напълнят бюджета ще доведат до по-голям дефицит?