Разсъждения за висшето образование #3: Студентите

Противно на представителите на „умните глави“, застанали начело на образователната ни система във фокуса на всяко едно образование стои обучаемият. По тази причина реших, след като разгледах въпросите за абсурдно раздутите приеми и нефункционалните сесии, да обърна внимание и на спецификите на български студент (отново с уговорката, че в случая визирам най-вече СУ, понеже съм в постоянен досег с него и с учащите там, в чието число съм и аз), на неговото битие.

Нека започнем с цялостното положение на студента (въпреки че на лице са най-разнообразни случаи и е трудно да се направи обобщение) в обществото. От една страна, азбучна истина е, че основното занятие на един студент е неговото личностно развитие – придобиване на квалификация и способности в избраната от него област, което отчасти се постига с конкретното образование, получавано във висшето учебно заведение, отчасти – със странични програми, стажове, обучения, и разбира се, не на последно място – чрез самоусъвършенстване.

Просията

Преди известно време пуснах запитване във Facebook, което общо взето звучеше по следния начин – „Давате ли пари на просяци? И защо/защо не?“. Отговорите, които получих до голяма степен съвпадаха с моето мнение по въпроса – на хора, които се занимават с просия пари не бива да се дават.

Защо, ще ме попитате вие? Не е ли това елементарен акт на милосърдие, с който помагаме на смачканите от обществото горки наши братя все пак да преживяват в този суров свят? Ами, всъщност не, по поне няколко причини. Като начало, просията в никакъв случай не може да бъде смятана за честно препитание (въпреки че според Наредба за обществения ред на СО от 2008г. тя не се счита и за престъпление; докога ще се творят подобни откровени глупости), и мисля никой не би се наел да оспори това. Всеки от нас получава парите си като заплащане срещу определен извършен труд, докато просещият получава своите единствено срещу молбата си за помощ; всеки от нас, който някога е посягал към портмонето си (независимо колко дребна е била сумата, която е извадил оттам),

Държавна намеса или свободен пазар?

Дългото ми отсъствие от блога се дължи на два факта: единият е запознанството ми с новото Ubuntu 10.04 Lucid Lynx, впечатленията от което ще споделя възможно най-скоро; другият е писането на есе за и против държавната намеса в свободния пазар. Същото това есе ви предоставям сега:

Държавна намеса или свободен пазар?

Двадесети век е век на бурни промени, на коренно различни и противоречащи си политически идеологии и системи, на кризи, сривове и подеми. Всяка държава, играла роля на политическата сцена има своя собствена уникална концепция по отношение на икономиката – основата на всяко общество и най-важна за доброто функциониране и просперитета на обществата. Най-общо обаче икономическите концепции могат да бъдат(поне на едро) сведени до две – такива, подкрепящи широка държана намеса в пазара чрез тежки данъци, субсидии и пълна палитра от социални политики, и такива на мнение, че ролята на държавата е единствено да осигурява нормативната база и да охранява правовия ред, а оттам насетне регулацията на икономическите отношения е работа изцяло на пазара. Тези две концепции са най-добре

Циганизация

Сутринта, след като станах, по навик включих компютъра и си пуснах музика – ей така, просто по-лесно се събуждам. Бях малко извън обичайното си настроение, и затова посегнах към папката с циганското – първо ми попадна Shantel, лек и доста подходящ за ранните часове на деня. Пуснах един стар и любим албум – Disco Partizani и се заслушах в първата песен, носеща същото заглавие. Припевът – „Циганизация, циганизация…“ се заби в главата ми и ме върна към старата тема, която всеки етнически българин е бистрил неведнъж – „Какво да ги правим циганите?“.

На пръв поглед този въпрос има три елементарни решения – или ще ги гоним, или ще ги колим, или ще ги интегрираме. Коленето в последно време не е приемливо – геноцидът все още е на мода в някои точки на земното кълбо, но не и в Европа, към която твърдим че принадлежим. Гоненето звучи малко по-хуманно, но пък всички видяхме какво се случи когато компактни групички лица от ромски произход емигрираха в няколко западноевропейски държави – върнаха ги обратно с черни печати.

Затова, остава ни само третият вариант – интеграция.