Книгите Reloaded

Миналото?

Четенето придоби доста любопитен статут. Преди то се считаше (а и беше) един от малкото сигурни начини за придобиване на познание или пък за прекарване на свободното време и почивка от хилядите други дейности, които изискват някакво напрежение. Този статус на книгата обаче се измени коренно. Факт е, че като цяло хората (еле пък у нас) четат по-малко отколкото преди. Мястото на книгите като забавление трайно е заето от сериалите и пълнометражните филми; като източник на информация пък все по-често се намесват интерактивните медии, въпреки че в повечето сфери специализираната литература запазва своето място. По тази причина, четенето се е превърнало в особено занимание, с което се занимава един доста ограничен кръг от хора, които го считат за свое особено качество и повод за гордост.

Всеки ден се сблъскваме с изказвания на разни интелектуалци и псевдоинтелектуалци, които кършат ръце и вдигат шум до бога, че хората не четели… питам се има ли нужда от всичко това? Защо книгите се сдобиха с този особен ореол на елитарност?

За моя начин на четене

Бързам да се отзова на поканата на Стефан Русев за блог-щафета, с пост, който описва навиците ми, свързани с четене. Темата напоследък е доста нашумяла, та дано ви е интересно:

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
A: Принципно през по-голямата част от времето похапвам, и времето, през което чета не прави изключение. Най-често четейки се подкрепям с ядки, понеже са напълно безопасни за книгата, за разлика от месестите плодове и крем-супите например.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

A: Според случая, най-вече зависи от часа и мястото на четене. Ако е сутрин, обикновено е кафе, но в по-късните часове