Държавен цирк

„Двадесет години народна власт – двадесет години цирк“, гласеше един от лозунгите от епохата на комунизма, които днес намират своето място единствено в книжки с вицове, и се смята, че са достойни само за присмех. Да, наистина, доста забавно звучи неволната самоирония на комунистите, и със сигурност е доста приятно да гледаме от перспективата на днешния ден, и да си казваме – „Ама колко са били тъпи, а…“, защото шегата е именно в това.

Аз обаче днес, двадесет години след като уж се отървахме от онези малоумници, които са в състояние да натворят стотици поне толкова забавно-сериозни лозунги, не виждам никаква особена разлика – повечето хора, описвайки днешната българска реалност, са я потресени, я ужасени, я отвратени, я трескаво си събират куфарите и си купуват еднопосочен билет за Лихтенщайн. Аз пък виждам същия оня цирк, отпреди четиридесет години, и реагирам точна като на всеки друг цирк, на който отивам – смея му се от сърце.

Блоговете медии ли са?

Последните две седмици се изписа доста по въпроса дали блоговете са медии или напротив; дебатът на в.„Капитал“провокира доста хора да споделят своето мнение по въпроса, и аз не мога да се въздържа да не се присъединя към тях. Както по всеки друг проблем, мненията се разделиха полярно, като и двете тези получиха своите ревностни защитници и аргументи – кои стойностни, кои не.

Подходът на почти всички мнения, които прочетох по въпроса обаче имаше една обща черта – всички се опитваха да достигнат до обективен отговор, който да обхваща всички блогове. За това си има причина – най-вече фактът, че причина за повдигането на въпроса стана опитът на управляващите да поставят блоговете и социалните мрежи под определено законодателство, което да позволи някаква форма на контрол над изказванията, които се публикуват, за да не се допускат „вредни“ и „политически некоректни“ коментатори да имат влияние върху общественото мнение.

Трябва да направя едно необходимо обобщение – пишейки този текст, аз се оттласквам от речниковото и буквалистично значение на думите „медиум/я“ и „масмедия“ като „среда, носител на определена информация“ (от латински, medium – среда, посредник), а изхождам от смисъла, който им придаваме днес – източник на информация, на която може да се

И пак за свободата и цензурата, на нов глас

Преди време бях писал по въпросите на свободата на словото в Интернет, но тогава черпех своите примери от разни крайни случаи насам-натам по света. Днес обаче родните управляващи ни снабдиха с пресен-пресен пример как  може да се посегне (или поне да се направи заплаха да се посегне) на тази свобода, без въобще да им мигне окото.

Става дума за проект за ново изборно законодателство, касаещ употребата на Интернет като платформа за провеждане на предизборни кампании, набиране на последователи и нападки към политическите противници. Идеята на законотворците (или поне според статиите, първо в Монитор, комуто нямам особено доверие, сетне в Дневник) е да се създадат регулации, които да подчинят информацията, тиражирана в Интернет на правила, сходни с тези, възприети по отношение на печатните и електронните медии. Дотук добре; идеята да се наложат известни ограничения върху информационните агенции, които са намери своята най-добра платформа в мрежата и електронните издания на съществуващите медии не е лоша, тъй като това може до известна степен да ограничи тоновете поръчкови статии и дезинформация, които в момента заливат Интернет. На практика

Медийното самоубийство на Израел

Източник: Reuters

Тази сутрин, когато видях в международните медии първите съобщения за нападението върху мирна флотилия с хуманитарна помощ от страна на израелски командоси си казах „Напоследък стана много модерно да нападаш кораби; разни пирати го правят от години, пък и севернокорейците го изпробваха преди месец, и се оказа ефективно. Явно и израелците са решили да се включат.“ И най-вероятно, ако това се беше случило преди 10 години, а не днес, когато Интернет позволява моменталното споделяне на новини, снимки и видеоматериали, щях и да си остана с първоначалното си мнение.

Причината за това е много проста: в случая говорим за военна операция, при това проведена от елитни части. А те нямат навика да водят със себе си репортери, които да отразяват на живо от мястото на събитието. По тази причина, след като няколко часа след акцията стана ясно, че тя започва да се разраства и да придобива глобален отзвук, беше нормално израелското