Поредният студенстки протест – дано е последният?

Днес, Денят на народните будители, студентите отново бяхме на улицата, и по-право, на плочките около главния вход на Ректората на Софийския университет. Отново застанахме тихо, събрани в една смълчана тълпа, която за пореден път заяви своите искания и своето отношение към недопустимия начин, по който българското управление се отнася с висшето образование през последните години.

Днешният протест обаче се различаваше по нещо от предишните. На него не присъстваха само студентите – този път оратор не беше наш колега, а ректорът на нашия университет Иван Илчев. Днес ръководството на университета показа, за пореден път, че не е безучастно що се отнася до въпроса за поругаването на висшето ни образование. Искам да изразя своето възхищение от речта на ректора. Като начало, тя беше кратка – за разлика от безкрайните оплетени изявления, с които сме свикнали да ни заливат

Протест против застрояването на Пирин и Карадере/Галерия

След дадените разрешения за строителни дейности в природните паркове „Пирин“ и „Карадере“, днес пария „Зелените“ направи протест пред Министерски съвет. Поздравления за навременната реакция и бързата организация; наистина, тези неща следва да се случват бързо и решително.

Аз обаче лично съм доста разочарован от случилото се. Миналия ден, своето участие в събитието бяха потвърдили над петстотин души; на него обаче присъствахме едва около 70. Когато пристигнах, в уреченото време, иначе казано в девет тази сутрин, на мястото бяха пристигнали и представители на няколко медии, които обаче сметнаха, че протестът не заслужава тяхното внимание, когато видяха скромната тълпа. С една дума – подкрепянето на определена кауза изисква не само приказки и писане тук-там из мрежата, но и от време на време някакво реално действие. Мисля, вече за масовата липса на гражданско съзнание у нашенци съм говорил вече, няма смисъл да се повтарям.

“Протестът” на Софийския университет… така ли се прави?

Днес в Софийския университет трябваше да се случи нещо хубаво. Трябваше да се случи един мирен протест, причинен от своеволията, които управлението си позволява с образованието. Група младежи от студентските организации на университета решиха да покажат, че няма да търпят повече интересите им да бъдат накърнявани и образованието им да бъде застрашавано, а в отговор на запитванията си да получават само неясните и замазани „Криза е“, „Няма пари в бюджета“ и „Трябва да затягаме коланите“. Конкретен повод за протеста стана орязването на бюджета на университетите с 20%, което преля чашата на търпението на всички. Своята подкрепа даде и академичният съвет на СУ, а готовност да се включат изявиха и служители на БАН. На лице бяха всички предпоставки да се случи едно наистина хубаво събитие, което да оповести отношението на студентите и академичните среди към поведението на управляващите. Но, както вече казах, така трябваше да стане.