Денят на победата

Мислех да не пиша по повод вчерашния празник, понеже всички знаем каква е причината да се чества девети май. Мислех, че всички знам защо на този ден в в европейските столици се слуша Ода на радостта, а всички европейци се поздравяват и се отдават на общо честване на един от малкото дни, които са празнични за цял континент. Оказа се обаче че съм бъркал. Вчера доста хора изказах всякакви „национално отговорни“ мнения, според които вчерашният ден не бил за празнуване, а обратното – че бил черна дата в нашата история. Именно тези изказвания (а те не бяха малко) станаха причина за настоящия пост.

С една дума, въпросните патриоти възприемат девети май като ден на победата на комунизма над нацизма. Дотук добре, това е отчасти вярно. Според тях, именно тази победа е и причината на неимоверното засилване на СССР през периода, включително налагането на социалистическа власт в България. Тук също има частица истина, въпреки че връзката не е пряка. Трето, в тези твърдения се прокрадна идеята, че падането на Третия райх е станало причина за окончателния крах на надеждите за осъществяване на национално обединение на родината. Дали?

Ограничаване на ядрените въоръжения

Преди сто години, войната беше нещо съвсем друго. Битките се печелеха с кръвта на стотици и хиляди войници, а понякога се точеха с години, прекарани в окопите. След края на Втората световна война обаче, положението се измени тотално. Благодарение на създаването на ядрените оръжия, войната се превърна само в заплаха. Възможността да унищожиш врага си с една-единствена ракета, изпратена на другия край на света накара дипломатите да преценяват много внимателно действията си, понеже една грешна стъпка и изпуснати нерви от другата страна могат да доведат до невероятни разрушения и милиони жертви.