ЕС, John Dalli и тютюнопушенето

Реформаторът

След големите спорове у нас дали трябва да се въведе тотална забрана на тютюнопушенето на обществени места, тази тема до голяма степен беше забравена. Забраната първо беше въведена, после беше отменена, но в крайна сметка промяната беше нулева, а новини по темата не се чуха близо половин година. Днес обаче явно е дошло време отново тя да бъде обсъждана, и то този път на далеч по-високо ниво. Причината за това е вчерашното изказване на John Dalli, eврокомисар по здравеопазването и защитата на потребителите, преди Die Welt, с което, с една дума, обяви кръстоносен поход срещу пушачите.

Преди да пристъпя към коментара на това изказване, трябва да направя уговорката, че самият аз съм пушач, и няма как да подходя към въпроса безпристрастно, въпреки че се съмнявам, че ако стоях от другата страна щях да реагирам по много по-друг начин; особено имайки предвиди конкретните „мерки“, предложени от комисаря.

Google и прозрачността

Изображение: metrica.net

Едно голямо „Евала!“ за Google. Причината, породила моя възторг от интернет-гиганта е един от последните им ходове – публикуването на т.нар. „Google Transperancy Report“, придружен от интерактивна карта. Общо взето, идеята на този „Доклад за прозрачност“ е да даде информация за заявките за цензуриране, скриване на определени резултати от търсачката и предоставяне на информацията, събирана за потребителите от страна на държавните органи на отделните държави.

Информацията, която този доклад дава е полезна, по няколко причини. От една страна, той е полезен чисто информативно – чрез него се изнасят данни, които сочат до каква степен отделните държави правят опити да налагат своя контрол върху свободното интернет пространство и да ограничават достъпа до определени данни в него; реално погледнато, това е единственият начин да се получи достъп до този тип информация, имайки пред вид, че държавните служби, които подават заявките за „скриване“ на съдържание много рядко (ако въобще) изнасят информация за тези си действия.

Развалихме седянката, време е да затворим и Читанката

Много е интересно отношението на родните управляващи към културата, образованието и просветата. Както писах на 24 май, за тях инвестициите в образовани кадри са едно от последните и най-лесно пренебрегваните задължения, а бюджетите за образование и наука – тези, на които най-лесно се посяга за да се запълват дупките на друго място. А щом никой не желае да се грижи, или поне да ни създаде условия за да развиваме сами нашите култура и образование, то очевидно се налага да го правим сами, по начина, по който сами си изберем. Както се оказа вчера обаче, явно и това право вече ще ни бъде отказвано.

Вчера се бях настанил в една от тихите и леко прашни читални на Народна Библиотека, понеже имах работа там. Преглеждайки Twitter, някъде може би около 15 часа, покрай скандалната новина за посещението на Rammstein в Ориент 33 (наистина умрях от ужас) започнаха да се прокрадват и разни туитове, описващи новата показна акция на органите на реда, стоварили този път своя железен юмрук върху група „пирати“, които до вчера поддържаха сайта chitanka.info. Мина ми през акъла – добре, щом атакуват онлайн библиотеките, какво ще им попречи да го сторят и с тези офлайн? И вече не се чувствах толкова добре в храма на познанието…

И пак за свободата и цензурата, на нов глас

Преди време бях писал по въпросите на свободата на словото в Интернет, но тогава черпех своите примери от разни крайни случаи насам-натам по света. Днес обаче родните управляващи ни снабдиха с пресен-пресен пример как  може да се посегне (или поне да се направи заплаха да се посегне) на тази свобода, без въобще да им мигне окото.

Става дума за проект за ново изборно законодателство, касаещ употребата на Интернет като платформа за провеждане на предизборни кампании, набиране на последователи и нападки към политическите противници. Идеята на законотворците (или поне според статиите, първо в Монитор, комуто нямам особено доверие, сетне в Дневник) е да се създадат регулации, които да подчинят информацията, тиражирана в Интернет на правила, сходни с тези, възприети по отношение на печатните и електронните медии. Дотук добре; идеята да се наложат известни ограничения върху информационните агенции, които са намери своята най-добра платформа в мрежата и електронните издания на съществуващите медии не е лоша, тъй като това може до известна степен да ограничи тоновете поръчкови статии и дезинформация, които в момента заливат Интернет. На практика

Защо не отивам на прайд?

Във връзка с тазгодишния гей-парад, който ще се проведе след около седмица, организационният комитет на въпросното събитие организира конкурс за есе „Защо отивам на прайд“. Идеята ми се стори доста подходяща и вдъхновяваща, и затова реших да се включа, но леко видоизменяйки темата – „Защо не отивам на прайд“. Тук ще се опитам да споделя какви са според мен причините, поради които нито ще отида на прайда, нито ще отида да го бойкотирам, нито одобрявам този тип събития.

Нека започна със самото му наименование. Организаторите (в нашия случай ЛГБТ) са решили, че гей парадът се различава коренно от друг тип фестивали, шествия и демонстрации, и по тази причина са решили да го кръстят „Pride“, което след като разгледах се оказа, че явно е обичайна практика. Да си наречеш събитието събитието „Гордост“