E-ducation – тук и сега?

Забелязал съм, че редовно, в обсъждането на въпроси от абсолютно всякакво естество имаме навика да слагаме каручката пред коня. Чудесен пример за този така характерен подход ни даде една идея, която се завъртя в Интернет последните дни и намери своето място сред каузите на “Капитал”. Идеята, изречена с една дума, е „дигитализация“ на българското образование (да, пак образование, съжалявам ако досаждам ама ми е на сърце; май трябва да направя отделна категория), замяна на хартиените учебници с електронни четци и употребата на Интернет като основен образователен ресурс. Идеята безспорно е новаторска и напредничава, и ще доведе до революция в образованието. Аз се питам обаче дали сега й е времето?

La Mala Educacion

В последно време се изписа и изговори много по въпросите на образованието в България. Аз лично, в качеството си на съвсем наскоро напуснал системата на средното образование и преминал в тази на висшето, смятам, че съм придобил достатъчно опит от първа ръка през последните десетина години, а и честно казано изгарям от желание да споделя своето отношение към родното образование.

Трябва да започна с уговорката, че съм завършил едно от двете (или май трите) класически училища в България, за които се счита – или поне преди се считаше – че предлагат изключително висококачествено образование, особено в сравнение със средното ниво за страната. При все това, спокойно мога да кажа, че, въпреки цялото знание което придобих, от средното си образование останах в най-добри случай със смесен привкус. По моему, нашенското образование се изправя пред няколко основни проблема, чието решаване ще подобри драстично качеството му.