Вероучение

Намираме се в навечерието на едно изключително любопитно събитие. След 5 дни, на 24-ти септември Българската православна църква призова цялото си паство да излезе на всенародно шествие. Тяхната цел? Въвеждане на предмет Вероучение, задължителен за изучаване във всички училища.

В първия момент, когато чух за тази идея (която съвсем не е от днес при това, за въвеждане на подобен предмет се говори от няколко години, досега с нулев успех) искрено и се зарадвах, въпреки че аз самият не съм ревностен привърженик на която и да било религия. Зарадвах се заради друго – религията е аспект от живота на хората, който, наистина, в последното столетие е загубил до голяма степен своите позиции (освен в някои радикални случаи), но въпреки това заема своето важно място. По тази причина е необходимо в училищната програма да бъде отделено внимание на запознаването с аспектите на религията и религиозното мислене. В някакъв смисъл едно такова „образование за религията“ дори може да се интегрира в корпуса на гражданското образование (което у нас за жалост едва прохожда).

Новото британско крайно дясно: English Defence League

След замирането на British national front в началото на 80-те години, в английското политическо пространство остана една известна празнина в крайната част на десния спектър, където се разполагат радикалните националистически партии. Според повечето анализатори, тяхното място днес постепенно заемат English Defence League, новото радикално националистко движение в Англия.

Основната теза, която обединява организацията е нетърпимостта й към нарастващите мюсюлмански малцинства във Великобритания. Издигат се познати лозунги от типа на „Англия на англичаните“. Според тях, най-големият проблем пред британското общество са масите друговерци, които защитават ревностно собствената си култура и обичаи, въпреки че живеят на земя с други традиции. Твърдят, че се

Консерватизъм в български условия?

Преди няколко дена, заседнал в кръчмена среда, чух от един приятел следното изречение: „Имам консервативни политически възгледи“, или поне нещо от рода. В първия момент ми се стори доста странно млад човек да обявява за поддръжник на консерватизма, но колкото и нетипично явление да е това, съществува. По-интересният въпрос, който бихме могли да си зададем в случая е има ли консерватизъм в България? И въобще приложими ли са принципите на консерватизма по отношение на нашата специфична политическа история и настоящата среда?

Талантите

Великден е прекрасен повод да се върнем към мъдростта на Светото писание и за пореден път да се убедим, че тя е валидна както в далечното минало, така и днес. Моят великденски поздрав към вас е притчата за талантите:

Лука 19:11-26

11. И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.

“Agora”

Хубавите филми са много, особено тези, с които да си убиеш два празни часа. Но наистина качествените филми, които те държат прикован пред екрана са, особено в последно време, когато маспродукцията на тинейджърски комедии и безсмислени филми-престрелки залива киното, както казват бритите, few and far between. Един такъв обаче се оказа „Агора“.

Историята, която ни предава испанският режисьор Алехандро Аменабар (Alejandro Amenábar) се развива в самия край на Античността – епохата, в която християнството вече е проникнало във всички кътчета на Римската империя, помитайки след себе си последните късчета от езичеството. Това обаче в никакъв случай не е един от обичайните филми, които предават историята на ранното християнство в романтичния облик на вяра, защитавана от мъченици, готови да дадат живота си за да разпространят посланието на Божията любов по света. „Агора“ със сигурност изгражда един, смея да твърдя, обективен образ на набралата вече сила Христова вяра, с добрите и с лошите й страни. Контрапункт на движението, разтърсило цялата империя от нейните основи, е бляскавата култура на езическата Античност – със своя бляскав театър, колосални монументи, елегантна ритуалика и наука, проникваща все по-дълбоко в тайните на природата. Неслучайно филмът се развива в Александрия – дом на най-голямата Библиотека на епохата, център на цялото знание и култура, но дори там новата религия е проникнала и намерила своите последователи. Именно сблъсъкът между двете несъвместими култури – новата, християнската и старата, езическата е в основата на историята на „Агора“.

Главен герой в него е Хипатия (Рейчъл Уайз) – брилянтен учен, преподавател в школата на Библиотеката, но осъдена да види нейното разрушение. До голяма степен, тя е въплъщение на моралните идеали на вече отмиращата епоха – отдадена преди всичко на своята наука, но отдаваща дължимата почит на боговете. От „другата страна на барикадата“ е Кирил Александрийски – обаятелна фигура, любимец на тълпите, който не се спира пред нищо, за да постигне пълното надмощие на своята вяра над езичеството.

Препоръчвам „Агора“ на всеки, който обича филмите с висок емоционален заряд, на почитателите на античната култура, както и на тези, които искат да видят християнството в светлина, в която то досега не е представяно. Гледайте, няма да сбъркате!