Google и прозрачността

Изображение: metrica.net

Едно голямо „Евала!“ за Google. Причината, породила моя възторг от интернет-гиганта е един от последните им ходове – публикуването на т.нар. „Google Transperancy Report“, придружен от интерактивна карта. Общо взето, идеята на този „Доклад за прозрачност“ е да даде информация за заявките за цензуриране, скриване на определени резултати от търсачката и предоставяне на информацията, събирана за потребителите от страна на държавните органи на отделните държави.

Информацията, която този доклад дава е полезна, по няколко причини. От една страна, той е полезен чисто информативно – чрез него се изнасят данни, които сочат до каква степен отделните държави правят опити да налагат своя контрол върху свободното интернет пространство и да ограничават достъпа до определени данни в него; реално погледнато, това е единственият начин да се получи достъп до този тип информация, имайки пред вид, че държавните служби, които подават заявките за „скриване“ на съдържание много рядко (ако въобще) изнасят информация за тези си действия.

Развалихме седянката, време е да затворим и Читанката

Много е интересно отношението на родните управляващи към културата, образованието и просветата. Както писах на 24 май, за тях инвестициите в образовани кадри са едно от последните и най-лесно пренебрегваните задължения, а бюджетите за образование и наука – тези, на които най-лесно се посяга за да се запълват дупките на друго място. А щом никой не желае да се грижи, или поне да ни създаде условия за да развиваме сами нашите култура и образование, то очевидно се налага да го правим сами, по начина, по който сами си изберем. Както се оказа вчера обаче, явно и това право вече ще ни бъде отказвано.

Вчера се бях настанил в една от тихите и леко прашни читални на Народна Библиотека, понеже имах работа там. Преглеждайки Twitter, някъде може би около 15 часа, покрай скандалната новина за посещението на Rammstein в Ориент 33 (наистина умрях от ужас) започнаха да се прокрадват и разни туитове, описващи новата показна акция на органите на реда, стоварили този път своя железен юмрук върху група „пирати“, които до вчера поддържаха сайта chitanka.info. Мина ми през акъла – добре, щом атакуват онлайн библиотеките, какво ще им попречи да го сторят и с тези офлайн? И вече не се чувствах толкова добре в храма на познанието…

И пак за свободата и цензурата, на нов глас

Преди време бях писал по въпросите на свободата на словото в Интернет, но тогава черпех своите примери от разни крайни случаи насам-натам по света. Днес обаче родните управляващи ни снабдиха с пресен-пресен пример как  може да се посегне (или поне да се направи заплаха да се посегне) на тази свобода, без въобще да им мигне окото.

Става дума за проект за ново изборно законодателство, касаещ употребата на Интернет като платформа за провеждане на предизборни кампании, набиране на последователи и нападки към политическите противници. Идеята на законотворците (или поне според статиите, първо в Монитор, комуто нямам особено доверие, сетне в Дневник) е да се създадат регулации, които да подчинят информацията, тиражирана в Интернет на правила, сходни с тези, възприети по отношение на печатните и електронните медии. Дотук добре; идеята да се наложат известни ограничения върху информационните агенции, които са намери своята най-добра платформа в мрежата и електронните издания на съществуващите медии не е лоша, тъй като това може до известна степен да ограничи тоновете поръчкови статии и дезинформация, които в момента заливат Интернет. На практика

Медийното самоубийство на Израел

Източник: Reuters

Тази сутрин, когато видях в международните медии първите съобщения за нападението върху мирна флотилия с хуманитарна помощ от страна на израелски командоси си казах „Напоследък стана много модерно да нападаш кораби; разни пирати го правят от години, пък и севернокорейците го изпробваха преди месец, и се оказа ефективно. Явно и израелците са решили да се включат.“ И най-вероятно, ако това се беше случило преди 10 години, а не днес, когато Интернет позволява моменталното споделяне на новини, снимки и видеоматериали, щях и да си остана с първоначалното си мнение.

Причината за това е много проста: в случая говорим за военна операция, при това проведена от елитни части. А те нямат навика да водят със себе си репортери, които да отразяват на живо от мястото на събитието. По тази причина, след като няколко часа след акцията стана ясно, че тя започва да се разраства и да придобива глобален отзвук, беше нормално израелското

Facebook- социалното бъдеще на Интернет?

Марк Цукерберг

Не знам колко души обърнаха внимание на изказването на Марк Цукерберг – създателят и собственик на Facebook – отпреди няколко дни. Същественото в  думите му е намерението на социалната мрежа да увеличи още повече своето влияние в Интернет изграждайки връзки между всички съществуващи, в момента „разпръснати и хаотични“ сайтове единна система, разбира се в чиято среда ще застане именно Facbook. Идеята накратко е във всеки сайт да се интегрира новия бутон „Like” който да препраща информация, обогатяваща профила на потребителя в социалната мрежа и съобщавайки на всичките му „приятели“ за дейността му в различните сайтове. Това е първата стъпка – крайната цел е отделните сайтове да се превърнат в придатъци на Facebook така че потребителят да може да се възползва от пълните възможности на Интернет без да напуска социалната мрежа…

Стъпки в тази насока вече са предприети – преди месец Facebook сключи договор за интеграция с AOL Messanger, което ще елиминира нуждата от употреба на отделна IM програма от типа на Skype или ICQ, при положение, че дървеният чат на Facebook ще бъде заменен от пълнофункционална такава, при това съдържаща всичките ни приятели от социалната мрежа.